Основан: 1878 година (като Нютън Хийт/Newton Heath)
Държава: Англия
Град: Манчестър
Стадион: Олд Трафорд („Театъра на Мечтите”), 76 000 места
Прякор: Червените Дяволи (Red Devils)
Главен спонсор: AIG
Официален сайт: www.manutd.com
Адрес: Manchester United Football Club Ltd
Sir Matt Busby Way, Old Trafford, Manchester, M16 0RA
Tel +44 (0) 161 868 8000
Fax +44 (0) 161 868 8837

ИСТОРИЯТА НА ФУТБОЛЕН КЛУБ МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД


1878-1899

Футболен Клуб Манчестър Юнайтед е сформиран през 1878г. под друго име – Нютън Хийт (Newton Heath LYR (Lancashire and Yorkshire Railway).

Едва ли основателите са очаквали че отборът им ще придобие такъв национален, дори световен успех. Работниците от железопътната фабрика в Нютън Хийт си организират футболни мачове за удоволствие срещу отбори от окръзите Ланкашир и Йоркшир, както и срещу отбори на други железопътни компании.

Дори, когато през 1888г. е създадена Футболната Лига, Нютън Хийт не са се смятали за достатъчно добри за да започнат да се състезават редом с отбори като Блекбърн Роувърс и Престън Норт Енд. Изчакват до 1892г., и чак тогава се включват в Лигата.

През следващите няколко години отборът е страдал от големи финансови проблеми, като на старта на ХХ Век дори са били заплашени от банкрут. В крайна сметка клубът е бил спасен от местния бизнесмен и собственик на пивоварна фабрика – Джон Хенри Дейвис. Говори се че той е научил за окаяното състояние на клуба, когато е намерил и лично предал изгубеното куче на капитана на Нютън Хийт - Хари Стафорд.


1900-1909

Джон Хенри Дейвис решава да инвестира в Нютън Хийт, за да възвърне вложените средства с които спасява клуба от фалит.

Това довежда до промяна в името, и след няколко алтернативни имена, между които: Manchester Central и Manchester Celtic - които не биват одобрени - се стига до избор Manchester United. Официално клубът регистрира това име през Април/Май 1902г.

Следващата влиятелна фигура която пристига в Юнайтед, е Ърнест Менгнъл – който бива назначен за клубен секретар през Септември 1903г., но остава по-известен като първият мениджър в клуба. Неговият отбор, включващ новите попълнения Хари Могър (вратар) и Чарли Сейгър (нападател), завършва на трето място във Втора Дивизия през сезон 1903/04, и отново на същата позиция през 1904/05.

Следващия сезон, 1905/06, се запомня като един от най-великите в ранните години на Манчестър Юнайтед. Силната защитна зона - водена от Дик Декуърт, Алекс Бел и капитанът Чарли Робъртс – достига до четвъртфинал за Купата на Англия, но най-важното е че финишират на втора позиция във Втора Дивизия, и си осигуряват място сред елита.

За да отпразнува успеха и да подсили отбора, Менгнъл привлича Били Мередит от градския съперник Манчестър Сити. Наричан от феновете с прякор „Уелският Магьосник”, Мередит бива въвлечен в грандиозен скандал в Сити, след който 17 от играчите им биват обявени за продан. Менгнъл реагира веднага с оферта, и си осигурява подписа на Мередит още преди да е отворен трансферния прозорец.

Неговото включване в халфовата линия помага много на отбора – Мередит асистира безброй пъти на голмайстора Санди Търнбул през сезон 1907/08, когато Юнайтед печелят първата си шампионска титла във Футболната Лига.
Като шампиони, Юнайтед играят и за първи път в историята си за купата Чарити Шийлд през 1908г. Печелят убедително трофея, побеждавайки носителя на Купата на Англия Куинс Парк Рейнджърс с 4-0, благодарение на хет-трик от съименника на Санди – Джими Търнбул.

Третото отличие което клубът прибавя във витрината си, е Купата на Англия, в края на силния сезон през 1909г. Юнайтед побеждава Бристъл Сити с 1-0 на финала, благодарение на голът отбелязан от Санди Търнбул.


1910-1919

Името „Олд Трафорд” навлиза в историята на футбола за първи път през сезон 1909/10. Земята върху която е построен стадиона е закупена от Манчестърската Пивоварна Компания (Джон Хенри Дейвис), и става собственост на клуба. Самият Дейвис плаща за строителните работи, които започват през 1908г. под ръководството на архитекта Арчибалд Лийч. През 1910г. отборът се мести на новия стадион, напускайки старият си дом на Банк Стрийт.

Първият двубой на Олд Трафорд е изигран на 19 Февруари 1910г. Новият домакин губи от първият си гост Ливърпул с 3-4, но стадионът се запълва до дупка от 80000 екзалтирани фенове. Интересното е че два дни преди този мач, старите трибуни на стадиона на Банк Стрийт биват съборени от много силен бурен вятър. Преместването в новия дом е станало в най-подходящия момент.

Нещо повече – Юнайтед печелят втората си титла в Лигата, още в първият си сезон на Олд Трафорд, 1910/11. Осигуряват си златните медали в последния кръг от сезона, побеждавайки Съндърланд с 5-1, благодарение на два гола на нападателя Харълд Хелси. Голмайсторът Хелси бележи и шест от головете при победата на Юнайтед над Суиндън с 8-4 на финала за купата Чарити Шийлд.

Въпреки успехите, Юнайтед не успяват да продължат силната си серия от победи през сезон 1911//12, като завърват разочароващо на 13-то място в крайното класиране. Секретарят и мениджър Ърнест Менгнъл е силно критикуван за неуспеха, като цялата вина е стоварена върху него и той напуска поста си. По-късно застава начело на градския съперник и кръвен-враг Манчестър Сити.
Търсенето на негов заместник приключва пред вратата на Джей Джей Бентли, президентът на Футболната Лига. Под негово ръководство Юнайтед финишират на четвърто място в края на сезон 1912/13.

Сезон 1913/14 е запомнен като преходен период, тъй като се извършват няколко промени в управлението на клуба. През Декември 1914г., ролята на клубен секретар бива разпределена за първи път между двама души – Бентли е назначен за главен клубен секретар, а Джон Робсън за негов асистент, като същевременно трябва да ръководи и отбора.

С Робсън начело, Юнайтед е бледа сянка на отбора който се е представял толкова добре през предното десетилетие, като единствено Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбул и Джордж Уол са играчите останали от отбора който спечелва ФА Къп през 1909г. Предвид слабите игри Юнайтед дори е застрашен от изпадане, като завършва само на една точка от опасната зона.

Преди да бъде създаден план за излизане от кризата, започва Първата Световна Война, и футболът остава на заден план в главите на хората. Футболната Лига е разпусната, и отборите се пренасочват към регионалните дивизии.

Четири години Юнайтед играят в Ланкаширската Дивизия и в няколко местни турнира, като това се оказва не особенно полезно преместване. Слабото представяне завършва с обвинение към двама играчи на Юнайтед в уговаряне на мачове. Инок Уест е признат за виновен и е наказан доживот. Същата присъда е отредена и за Санди Търнбул, като той се записва в армията и се вкючва във Футболния Батальон в помощ на Британската Армия.

Трагично, Търнбул загива в сражение във Франция през 1917г., и Юнайтед губи един от най-големите си герои от началото на века. Футболната Лига се сформира отново след края на войната, за сезон 1919/20.


1920-1929

Манчестър Юнайтед се завръща в Лигата на 30 Април 1919г., след четири-годишното прекъсване причинено от Първата Световна Война. Отборът който излиза за първия мач срещу Дарби Каунти, включва много нови лица – всъщност само двама от състава са играли в последния сезон в Лигата през 1914/15.

Били Мередит е все още на Олд Трафорд, но за да сложи край на успешната си кариера в клуба. Изиграва само 19 мача през сезон 1919/20, в който Юнайтед финишира на 12-то място. Новият герой на феновете, Джо Спенс, завършва кампанията с 14 гола. Той става голмайстор и през 1920/21, но сезонът отново е неуспешен и Юнайтед финишира на незавидното 13-то място.

Мениджърът Джон Робсън напуска, и неговото място се заема от Джон Чапмън, който връща в управлението двойната позиция секретар-мениджър която последно имаше Джей Джей Бентли.
Междувременно бившият мениджър Ърнест Менгнъл продължава успешния си период с Манчестър Сити, като те се местят на новия си стадион в Мейн Роуд.

Менгнъл връща Мередит в Сити, и това се оказва пагубно за Юнайтед – без него отборът отпада във Втора Дивизия, завършвайки сезон 1921/22 със само 8 победи от 42 мача. Три години са нужни на Чапмън за да спечели промоция. Благодарение на новия лидер в отбора Франк Барсън, Юнайтед се завръща в Първа Дивизия през сезон 1924/25., и финишира втори след Лестър Сити, със само осем загуби.

Следващия сезон 1925/26 Юнайтед си осигурява място сред елита завършвайки на девето място. Чапмън прави пробив в Купата на Англия, но отбора губи на полуфинала от Сити с 0-3 на „Брамъл Лейн”. Но късмета на Сити свършва, след като губят финала от Болтън и дори отпадат от Първа Дивизия.

Феновете на Юнайтед побързаха да се присмеят на Сити, но два месеца след началото на сезон 1926/27 самите те изпаднаха в проблемна ситуация, когато Футболната Асоциация отстрани внезапно мениджъра Джон Чапмън, причините за което никога не бяха обявени. Полузащитникът-крило Кларънс Хилдич е назначен за играещ-мениджър докато от клуба намерят човек за постоянна работа. Хилдич обаче не желае да изпълнява двойна длъжност, тъй като отборът ще страда от това.

По-късно през сезона пристига новият мениджър – Хърбърт Бамлет. Той вече е бил познат за феновете на Юнайтед като реферът който ръководи мача им срещу Бърнли на ¼ финал за ФА Къп, по време на много силна снежна буря. Бамлет може би е бил прекалено премръзнал и не успява да даде сигнал за прекратяване на срещата, но пък Чарли Робъртс си свършва своята работа и вкарва победен гол за 1-0, като Юнайтед достигат до финала и печелят Купата на Англия същия сезон!

За жалост престоят на Бамлет начело на отбора не се оказва успешен, и Юнайтед плавно и прогресивно се срива надолу, финиширайки 15-ти през 1926/27, 18-ти през 1927/28, като леко се съвземат през 1928/29 и завършват 12-ти. Джо Спенсър продължава да бележи редовно голове, но те не се оказват достатъчни за да спасят отбора от кризата...


1930-1939

Кризата която започва през 20’-те години, продължава и през следващото десетилетие. Юнайтед финишират на 17-то място през 1929/30, и силно притесняват феновете си. Страховете им се потвърждават през следващия сезон когато Юнайтед прави най-лошият си старт в историята – губейки първите дванадесет мача от сезона подред. Сред дузината загуби, са и тежките поражения на Олд Трафорд от Хъдърсфийлд с 0-6, и от Нюкасъл с 4-7.

Юнайтед губи 27 от 42-та мача за сезон 1930/31, допускайки 115 гола. Отпадането им довежда до уволняването на Хърбърт Бамлет, и клубният секретар Уолтър Крикмър застава на мениджърския пост. Търпението на феновете се изчерпва до краен предел, и мнозина от тях престават да посещават мачовете. За първия домакински мач от новия сезон, на трибуните сядат само 3507 зрители. По време на сезона ситуацията дори се влошава. През Декемрви месец се стига дотам че отбора няма пари за да плати заплатите на футболистите. Клубът е пред банкрут.

Положението е спасено от Джеймс Гибсън, собственик на фабрика за военни униформи. Той инвестира 30000 паунда, плаща заплатите на футболистите, и връща клуба в играта. Назначава за мениджър Скот Дънкан, като му предоставя и пари за трансфери. В крайна сметка, той не изхарчва дори половината от тях.

Ужасният старт на новия сезон 1933/34 под ръководството на Дънкан застрашава отбора от изпадане в Трета Дивизия за първи път в клубната история. Едва в последния кръг след победа с 2-0 след голове на Том Манли и Джак Кейп, Юнайтед си осигурява оставане в дивизията, за сметка на противника си в тази среща - Милуол. В същата седмица, Манчестър Сити печелят Купата на Англия, ръководени от човек на име Мат Бъзби.

Юнайтед финишират на пето място през 1934/35, а през 1935/36 постигат първия си успех за десетилетието - осигурявайки си първото място във Втора Дивизия след победа с 3-2 над Бъри, с голове на Том Манли и Джордж Мътч.

Успешният завършек на сезона дава надежди на феновете за добро представяне сред елита, но до Коледа те спечелват едва четири мача, включително мачът изигран навръх Коледа! Завършват сезона със само десет победи и отново изпадат във Втора Дивизия, докато Сити се представят много силно и стават шампиони. В отбора на Юнайтед се отличава името на Уолтър Уинтърботъм, който след време получава рицарска титла, ръководейки националния отбор на Англия за период от 16 години.

Колебливите игри продължават, но все пак Юнайтед си спечелват промоция още през следващия сезон 1937/38, завършвайки втори след Астън Вила. Заслугата за това не е изцяло на мениджъра Скот Дънкан, тъй като той напуска поста си през Ноември 1937 и застава начело на Ипсуич Таун. Неговото място до края на кампанията се заема отново от Уолтър Крикмър.

Най-запомнящото се от този сезон на Дънкан и Крикмър е откритието на Джони Кери, който по-късно бива обявен за един от най-добрите централни защитници в историята на футбола.


1940-1949

Началото на Втората Световна Война отново оставя футбола на заден план в главите на хората, в периода 1939-1946г. Но дори в отсъствието на елитен футбол, Олд Трафорд остава в центъра на вниманието.

На 11 Март 1941г. стадионът е бомбардиран от внезапна германска въздушна атака. Тя разрушава главната трибуна, съблекалните, и офисите. Разрушенията се оказват опустошителни, но след няколко години, оптимизмът отново се появява около известният стадион.

Това става факт благодарение на човекът наричан Мат Бъзби, който се оказва най-важната фигура в историята на Манчестър Юнайтед.

Бившият играч на Манчестър Сити и Ливърпул – Бъзби, е служил в Девети Батальон на Кралския Полк, където лидерските му качества се открояват. Тези качества не остават незабелязани от Юнайтед.

Бъзби се присъединява към Червените през 1945г., подписвайки пет-годишен договор. Едва ли тогава е предполагал че 25 години по-късно все още ще е мениджър на отбора!

Бъзби не си губи времето, и веднага подготвя списък с играчи които да бъдат привлечени. Той е създателят на „Фамозната Петтица” нападатели, след като събира на едно място Джими Дилейни, Стан Пиърсън, Джак Роули, Чарли Митън и Джони Морис.
Между другото, може би най-успешният му ход е изграждането на треньорския щаб. Мат служи в армията редом до Джими Мърфи, и в негово лице вижда идеалния човек за свой асистент. Новосформираното партньорство между двамата се оказва главен катализатор за възхода на Юнайтед, като го превръща в световна футболна сила.

Първите стъпки по пътя към славата на Бъзби и Мърфи, са да изградят отбор достоен да се бори на национално ниво. Почти успяват още в първия си опит, като Юнайтед финишират втори след Ливърпул, във възобновената след войната Футболна Лига, сезон 1946/47. Това е най-челното класиране на отбора през последните 36 години, като оптимизмът нараства още, след като Резервите печелят титлата в тогавашната „Централна Лига” същия сезон.

Съставът на Бъзби - който е смесица от млади местни момчета, и вече доказали се футболисти – печели първия си трофей през следващия сезон, побеждавайки Блекпул на финала за Купата на Англия през 1948г., в чийто отбор личат имената на Стенли Матюс, Стан Мортенсен и Хари Джонстън. Изминали са 39 години откакто Юнайтед за последно печели Купата, през 1909г.

Това е и първото голямо отличие откакто за последно отбора стана шампион през 1911г., като спечелването на нова титла се превръща в цел номер едно за Мат Бъзби. По време на първите пет следвоенни сезона под негово ръководство, Юнайтед финишират четири пъти на второ място, и веднъж на четвърто (1949/50).

Посоката към печелене на трофеи която Бъзби поема, връща феновете по трибуните – над един милион зрители общо са посетили мачовете на отбора през сезон 1947/48, което изважда клуба от дълговете които е натрупал във финансово отношение. Сигурно е че тези фенове не биха искали да чакат прекалено дълго за да бъдат възнаградени с това за което всички са копнели...


1950-1959

Новото десетилетие започва с разцепване на първия успешен състав на Мат Бъзби – тимът който спечели ФА Къп през 1948г. Проблеми в съблекалнята довеждат до напускането на Джони Морис в посока Дарби Каунти, а Чарли Милър заминава за далечна Колумбия. Феновете са притеснени от неразбирателството между двамата, и от последвалото им напускане.

Великият план на шотландския мениджър, е да подготвя и промотира младежи от школата към първия отбор, в края на 40-те години. Джаки Бланшфлауър и Роджър Бърн са първите двама които биват наречени от пресата „Бебета”, при дебюта им в сезон 1951/52 в който Юнайтед печели титлата в Лигата за първи път от 1911г.

През 1955/56 и 1956/57, Бърн отново вдига шампионската купа, като капитан на невероятният млад отбор включващ още няколко продукта на младежката академия на Бъзби. Еди Коулман, Марк Джоунс и Дейвид Пег – и тримата титулярни играчи, които „смениха млечните си зъби” в турнира за Младежката Купа на Англия, печелейки я пет пъти поред от нейното създаване през 1953г.

Но не всичките млади таланти са били продукт на местната школа. Мениджърът на Юнайтед е останал много доволен от участието си на трансферния пазар, плащайки големи суми за опитните млади национали Томи Тейлър и вратаря Хари Грег.

Другият младок който достига висоти на клубно и национално ниво е Дънкан Едуърдс. Толкова голяма мощ, талант, и зрялост е притежавал тийнейджърът от Дъдли, че за Мат Бъзби е било трудно да го пренебрегне и остави извън първия отбор. През Април 1953г., той става най-младият играч който някога се е състезавал в Първа Дивизия, със своите 16 години и половина.

Мачът който поставя началото на една нова ера - тази на Бебетата на Бъзби – е срещу Арсенал на Хайбъри, изигран на 1-ви Февруари 1958г. Пред 63578 зрители, Юнайтед побеждава артилеристите в девет-голов трилър, след попадения на Едуърдс, Тейлър (2), Боби Чарлтън и Денис Вайълет.

Това се оказва най-великият им, и за съжаление последен мач в Англия. След двубоя на Хайбъри, Бебетата поемат за Европа за да играят реванш от турнира за КЕШ (Купа на Европейските Шампиони, сегашна Шампионска Лига), срещу сръбския Цървена Звезда. Отново печелят с резултат 5-4, този път след продължения, но на път към къщи празненството им е прекъснато от последвалата трагедия.

След кацане за презареждане в Мюнхен на 6-ти Февруари 1958г., самолетът на Юнайтед катастрофира. Загиват 22-ма от пасажерите, включително седем от футболисите на отбора - Бърн, Коулман, Джоунс, Пег, Тейлър, Джоф Бент и Лиъм Уелън. Дънкан Едуърдс умира петнадесет дни по-късно в германска болница, вледствие на нараняванията които е получил при катастрофата. Клубът, град Манчестър и футболът в Англия, изпадат в дълъг трагичен период. Изглеждало е невъзможно Юнайтед да се възстанови от ужасната загуба.

Но след като Бъзби се възстановява от травмата, отборът се събира отново, и подкрепен от Джими Мърфи достига до финал за Купата на Англия през Май 1958г. Губят на Уембли от Болтън Уондърърс, дванадесет месеца след загубеният финал срещу Астън Вила.

Неуспеха продължава и през следващия сезон 1958/59, когато Червените Дяволи завършват втори в Лигата. По това време отборът отново се е намирал в преходен период, като Мат Бъзби е започнал конструирането на нов велик тим за следващото десетилетие.


1960-1969

След като създава един от най-великите отбори които Англия е виждала, Бъзби трябва да започне всичко наново в началото на 60-те години. Трагедията в Мюнхен го лишава от едни от най-добрите играчи в тези години. Но веднага след като се възстановява от самолетната катастрофа, великият мениджър започва да изгражда нов отбор който да покори света.

Денис Вайълет е едно от водещите имена в този тим. През сезон 1959/60, оцелелият от трагедията Вайълет счупва клубния рекорд на Джак Роули, вкарвайки 32 гола в един сезон. Отборът финишира на седмо място, с голова разлика 102-80.

Вайълет не е единствения оцелял от трагедията който успява да направи успешна кариера на Олд Трафорд. Други успешни имена са Бил Фоулкс, и Боби Чарлтън - който се извисява от младежкия отбор за да подобри головите рекорди на клубно и национално ниво. Ноби Стайлс също се издигна от местната школа, докато Денис Лоу е привлечен от Торино за рекордната сума от 115000 паунда.

Формата на Юнайтед на старта на десетилетието е колеблива докато новите имена успеят да се адаптират, но в крайна сметка всичко се подрежда след прекрасния пробив в Купата на Англия. Новият отбор на Бъзби достига финал на Уембли през сезон 1962/63, и го печели след победа с 3-1 над Лестър, с два гола на Дейвид Хърд и един на Денис Лоу.

Следващия сезон започва с по-високи цели, след миналогодишната ФА Къп. Отборът атакува титлата в Англия, но финишира на второ място само на четири точки след Ливърпул, като губи от тях и двата си мача. Сезон 1962/63 се запомня с привличането и дебюта на Джордж Бест - младото момче от Белфаст което се превръща в най-голямата звезда на клуба. Невероятният му талант, скорост и финтове, оставят противниковите играчи като зашеметени, което го превръща в любимец номер едно за феновете, а лицето му – наподобяващо на филмова звезда – го прави пръв любимец сред жените.

През 1964/65, фамозното трио Бест-Лоу-Чарлтън извежда Юнайтед до нови висоти. Те печелят шампионската титла, задминавайки по голова разлика отбора на Лийдс, и достигат до полуфинал в Европейската Купа на Панаирните Градове (КНК, УЕФА), както и до полуфинал за Купата на Англия. Със своите голове, Лоу си спечелва наградата Футболист на Годината в Европа.

Шампионският отбор изглежда напълно завършен, но през следващия сезон финишира на четвърто място, и отпада на полуфиналите за ФА Къп и в Европа. Най-запомнящия се мач от този сезон е разгрома над Бенфика на техния стадион с 5-1 на четвърт-финал за Европейската Купа, където Бест се намира в невероятна форма.

През 1966/67 Червените отново печелят титлата в Англия, и си гарантират участие в евротурнирите следващия сезон. Този път, през 1967/68, Юнайтед изминава успешно пътя до финала, където побеждават Бенфика на Уембли. Резултатът открива Чарлтън след удар с глава, но Хайме Гарсия изравнява за 1-1 и довежда мача до продължения, в които след три гола от Джордж Бест, Брайън Кид и Боби Чарлтън – Манчестър Юнайтед спечелва първата си Купа на Европейските Шампиони (ШЛ). Само десет години след мюнхенската трагедия която разруши талантливия отбор на Сър Мат Бъзби, той успява да постигне невъзможното. Съвсем скоро след този успех Бъзби е награден с рицарска титла.

Следващия сезон класира Европейските Шампиони на 11-то място в Англия, и ги оставя без трофей. Те губят и финала за Световната Клубна Купа с 2-1 от Естудиантес. Въпреки слабият завършек на десетилетието, феновете на Юнайтед остават щастливи от 60-те години. Малцина са недоволните от напускането на Сър Мат Бъзби през 1969г., след всичко което е постигнал.


1970-1979

Новото десетилетие започва с леко избледняващи спомени от успеха в Европа, и с проблеми на мениджърския пост. Сър Мат Бъзби изведе отбора до най-големия връх, но дойде време да излезе в заслужена почивка, оставяйки борда пред сериозен проблем.

Първото им решение е да назначат човек от клуба, промотирайки на поста мениджър един от треньорите до Сър Мат – Уилф МакГинес. С комбинация от застаряващи играчи и разпусната дисциплина в тима, изглежда че МакГинес не е наблюдавал внимателно работата на Бъзби. Поставянето на футболисти като Денис Лоу и Шей Бренън в трансферната листа изобщо не променя нещата, нито пък изцепките на Джордж Бест извън терена.
Съвсем скоро, след Коледа, Уилф е освободен от задълженията си, като за кратко по спешност е назначен отново Сър Мат Бъзби. През Юни 1971г. мениджърския пост се поверява на Франк О’Фаръл. Началото е оптимистично, но през Декември 1972г. Юнайтед губи тежко от Кристъл Палъс с 5-0, и това се оказва последния мач на ирландеца начело на отбора.

Въпреки краткото време на Олд Трафорд, О’Фаръл ще бъде запомнен с привличането на талантливият Мартин Бъчан за рекордната сума от 125000 паунда. Бившият капитан на Абърдийн се оказва ключов играч за следващия мениджър Томи Дохърти, който е назначен на Коледа 1972г.

Основната задача пред новия мениджър е да вдигне отбора на крака, и плавно да намери заместници на легендите от 60-те години. Боби Чарлтън обявява че ще се оттегли в края на сезон 1972/73, Джордж Бест отново е замесен в скандали, а Денис Лоу вече е изчерпал най-доброто от себе си. В крайна сметка, Лоу напуска със свободен трансфер през Юли 1973, като това по-късно създава главоболия на Дохърти. Нападателят преминава в Манчестър Сити и бележи победен гол на Олд Трафорд през Април 1974г., с което подпечатва билета на Юнайтед за Втора Дивизия.

Благодарение на усърдната работа на Дохърти, Червените много бързо се завръщат сред елита. Печелят титлата във Втора Дивизия през 1974/75, като голмайстор със 17 попадения е Стюърт „Панчо” Пиърсън. Най-важният гол обаче, този който печели промоцията, е дело на Лу Макари срещу Саутхямптън на 5 Април 1975г.

Следват два финала за ФА Къп, първият през 1976г. е загубен от Саутхямптън, но следващата година Юнайтед побеждават Ливърпул с 2-1. Мърсисайдци вече са спечелили титлата в Англия и Европейската Купа, и момчетата на Дохърти разбиват надеждите на Ливърпул за Требъл. Радостта от тази победа обаче не трае дълго – само 44 дни по-късно той е уволнен след като е заподозрян, и заловен у дома си с любовницата си Мери, която пък е съпругата на клубния физио-терапевт Лари Браун.

Мениджърът на Куинс Парк Рейнджърс Дейв Секстън застава начело на отбора, и въпреки че не финишира по-напред от десета позиция в двата си сезона 1977/78 и 78/79, той извежда Юнайтед до финал на Уембли през 1979г. За жалост Червените го губят, отстъпвайки с 2-3 на Арсенал в един от най-запомнящите се финали в историята на Купата на Англия. Гордън МакКуин и Сами МакИлрой бележат по един гол в последните пет минути на двубоя, за да върнат Юнайтед в мача след като са изоставали с 0-2. В самия край на даденото продължение, Алън Съндърланд бележи победния гол за артилеристите.

70-те години се олицетворяват с тези последни минути на Уембли, десетилетие в което Юнайтед преживява много драматични моменти, възходи и падения.


1980-1989

Юнайтед прави много слаб старт в началото на 80-те години. Ранното отпадане от Тотнъм за ФА Къп, и шамарът нанесен от Ипсуич в Първа Дивизия предизвикват голямо огорчение. Но, Дейв Секстън и момчетата му се съвземат, и печелят осем от последните десет мача в първенството, като финишират само на две точки зад Ливърпул в борбата за титлата.
Подобен завършек има и следващия сезон, 1980/81, когато Червените Дяволи печелят всичките последни седем мача от сезона. Това обаче им гарантира едва осмо място в крайното класиране – позиция която бордът на клуба не толерира. Секстън е уволнен на 30 Април 1981г., след прекарани четири сезона на горещия стол.

Неговият заместник Рон Аткинсън привлича Мик Браун за асистент-мениджър, и Ерик Харисън за треньор на младежите. Но на феновете най-много се харесва това което той привлича на терена. Счупвайки Британския трансферен рекорд, Рон похарчва 1.5 милиона паунда за играча на бившия си клуб Уест Бромич Албиън – Брайън Робсън, и още половин милион за още един играч на УБА – Реми Моузес.

Новите попълнения прекрасно допълват финеса на национала Рей Уилкинс в средата на терена. Но въпреки това, нещо липсва. Юнайтед се нуждае от нападател който да съответства на головата успеваемост на Иън Ръш от Ливърпул, които печелят шампионата последователно през 1982, 1983 и 1984г. Момчетата на Аткинсън не успяват да се доближат близо до върха, завършвайки трети или четвърти.

Купите дават повече шансове на Юнайтед за медали в този период, и през 1983г. те играят два финала на Уембли. В първия губят от Ливърпул с 2-1 за Купата на Лигата, а в другия - игран в две срещи - побеждават Брайтън Албион и печелят ФА Къп. Първия мач завършва шокиращо 2-2, но в преиграването Червените Дяволи постигат лесна победа с 4-0 с голове на Робсън (2), Арнолд Мюрен и Норман Уайтсайд.

Навикът на Уайтсайд да бележи голове във важни мачове трябва да бъде отбелязан с почит, тъй като през 1985г. негово попадение носи победата с 1-0 над Евертън отново на финал за ФА Къп. В самото начало на мача Юнайтед остават с човек по-малко след изгонването на Кевин Моран, който бе оформил страхотен тандем в отбраната с Пол МакГрат през 80-те години.

Това е втората ФА Къп за Аткинсън в последните три сезона, но 18 месеца по-късно той бива уволнен заради неуспеха си да разбие монопола на Мърсисайдци в Английската Лига. Не го спасяват дори десетте поредни победи на старта на сезон 1985/86.

През Ноември 1986г., Юнайтед най-после привличат опитен мениджър. Начело на Абърдийн, Алекс Фъргюсън е спечелил всички възможни отличия които предлага Шотландия, като дори достига финал за Европейската Купа на Носители на Купи (КНК, сега УЕФА). Момчетата на Фъргюсън объркват сметките на мнозина, и на финала побеждават не кой да е, а силният отбор на Реал Мадрид!

Фърги явно има усет към играта и притежава необходимия талант за тази длъжност, но той се нуждае и от време за да оправи нещата в Юнайтед. Клубът запазва търпение след двете поредни години класиране на 11-то място, през 1987 и 1989г. Сезон 1987/88 е по-успешен, като Червените Дяволи завършват втори след Ливърпул, печелейки осем и завървайки наравно в два от последните си десет мача.

Този сезон, както и новите попълнения, носят надежди които съвсем скоро се оправдават.


1990-1999

Началото на 90-те години донася първата титла на Алекс Фъргюсън с Манчестър Юнайтед, и последната на Ливърпул. Надмощието на мърсисайдци е на път да бъде разрушено.

Фърги печели ФА Къп след преиграване срещу Кристъл Палъс с гол на Лий Мартин, и това може би е кулминационната точка за позицията му като мениджър, защото в Лигата представянето е трагично. Девет години по-късно, именно победният гол на Мартин срещу Палъс в този финал, се оказва повратният момент към поредицата от невиждани успехи.

Спечелената ФА Къп през 1990г. дава шанс на Юнайтед да се завърне в европейските турнири след петгодишно отсъствие. Обновеният отбор на Червените Дяволи изминава целия път до финала за Купата на Носителите на Купи в Ротердам, където техен съперник е бившият отбор на нападателя Марк Хюз - Барселона. След два гола на самият Хюз, Юнайтед печели с 2-1 и донася първия успех в Европа за последните 23 години.

Червените печелят третия си трофей под ръководството на Фъргюсън през месец Март 1991г. – Купата на Лигата, и са в ожесточена борба за титлата с Лийдс. Ливърпул нямат шансове за първото място, но от тях зависи кой ще е новия шампион. В крайна сметка Мърсисайдци побеждават Юнайтед с 2-0 на Анфийлд, и пречупват шансовете им за титлата.

Сезон 1991/92 е запомнен в Манчестър повече като „титлата която Юнайтед загуби”, а не като „титлата която Лийдс спечели”. В крайна сметка, Лийдс не се оказва отбора който ще диктува темпото през 90-те години, и бързо се разделя със звездите си от момента в който позволява на най-силният си играч да премине в Манчестър Юнайтед през Декември 1992г.

Продавайки Ерик Кантона на Олд Трафорд, Йоркширския клуб буквално продава и "ключовете за Английската Лига". Французинът запълва като с магия липсващото звено в Юнайтед през последните няколко сезона, и се превръща в абсолютният любимец на феновете, вкарвайки девет гола с които помага на Червените Дяволи да спечелят първата си титла от 26 години насам. Това се явява и първата титла на Юнайтед в новосформираната Английска Висша Лига (Премиършип).

Следващия сезон 1993/94 отборът постига исторически Дубъл, печелейки Лигата и Купата на Англия. Кантона облича фланелката с №7 която е носена дълги години от Брайън Робсън, а с №1 е Петер Шмайхел, безспорно най-добрият вратар който е играл някога на Олд Трафорд.

През Януари 1995г. Кантона получава осем-месечно наказание заради инцидент с фен на Кристъл Палъс, като това се оказва пагубно в борбата за защита на Дубъла от предния сезон. Юнайтед губи титлата изоставайки само на една точка зад Блекбърн Роувърс, а после губи и финала за ФА Къп от Евертън. Неволите продължават – на Уембли се контузва тежко и Стив Брус, смелият капитан който действа като скала в отбраната в началото на 90-те години.

Брус пропуска и финала за ФА Къп през следващата година, в края на сезон 1995/96, но този път резултата е съвсем различен. На пътя на Юнайтед за историческо повторение на Дубъла, застава Ливърпул. Мачът върви към продължения, когато след страхотен удар Кантона носи победата в 86-тата минута. Ерик играе страхотно през целия сезон, и силно вдъхновява младите момчета в отбора, сред които личат имената на Дейвид Бекъм и Гари Невил.

През Май 1997г. Кантона помага на отбора да спечели четвъртата си титла за десетилетието в Англия. Това се оказва неговия последен успех с Червените Дяволи, след като изненадващо решава да прекрати футболната си кариера в края на същия месец. Шокиращата новина се отразява неприятно на всички, и отбора завършва сезон 1997/98 с празни ръце, докато Арсенал постига Дубъл. Освен липсата на Ерик, контузиите на основни играчи, особенно на Райън Гигс и Рой Кийн, допринасят за слабия сезон.

Въздействието което Гигс оказва на резултатите на отбора едва ли е по-забележително от това на полуфинала-реванш за ФА Къп през сезон 1998/99 срещу Арсенал, където той вкарва може би голът на десетилетието, а и не само, след прекрасна солова акция с която зашеметява играчите на Арсенал. Този гол класира Юнайтед за техния пети финал в ФА Къп през 90’-те години, като този път го спечелват, побеждавайки Нюкасъл с 2-0 с голове на Пол Скоулс и резервата Теди Шерингам.

Този успех носи на Юнайтед техния трети Дубъл, шест дни след като титлата в Премиършип бе гарантирана от победното попадение на Анди Коул срещу Тотнъм на Олд Трафорд. Но в този сезон имаше още какво да се очаква...

След исторически полуфинал в Шампионската Лига срещу Ювентус, в който Рой Кийн вдъхновява отбора за обрат след като губи с 2-0 на реванша до победа с 2-3, Юнайтед се класира на исторически финал – срещу Байерн Мюнхен, в Барселона.

Опитът за спечелване на нова Европейска Купа за първи път от 1968г. насам изглежда минимален, след като Байерн повежда с ранен гол на Марио Баслер, и се защитава с типичната германска здравина. Но, в добавеното време, Червените Дяволи сътворяват един от най-големите и невероятни обрати в световната спортна история – резервата Шерингам изравнява, а момент по-късно другата резерва - Оле Гунар Солскяер, вкарва победния гол за 2-1. Юнайтед печели Требъл, мениджърът им е награден с рицарска титла, а милионите фенове по света празнуват невероятния успех.

Требълът се превръща в Куадрупъл по-късно през годината, когато момчетата на Сър Алекс Фъргюсън пътуват до Токио за да играят финал за Междуконтиненталната Купа. Единственото попадение на Рой Кийн срещу Палмейрас е достатъчно за да направи Юнайтед Световен Клубен Шампион. Официално, в края на хилядолетието, най-големият отбор в света се превръща и в най-добрият отбор в света!

2000-2009

Юнайтед започват новото десетилетие, век и хилядолетие в типичния си новаторски стил. Включват се в новосъздадения турнир на ФИФА – Клубно Световно Първенство в Бразилия – като това става с цената на отсъствие за ФА Къп, на която те са носители.

Януарската екскурзия до Южна Америка не донася трофей на Червените Дяволи, но им дава полезен отдих под слънчевите лъчи. Освежени от това, те се впускат с всички сили в борбата за титлата в Англия. Осигуряват си шестата титла в Премиършип рано, още през Април, дори в отсъствието на Петер Шмайхел на когото усилено се търси достоен заместник.

Няколко вратари, между които Марк Боснич, се пробват на поста но не успяват да се наложат по време на сезон 1999/2000. Затова едва ли е изненада когато на вратата застава Световният и Европейски Шампион с отбора на Франция – Фабиен Бартез, през Юли 2000г.

Ексцентричният но брилянтен френски вратар помага на Юнайтед да спечели трета поредна титла през сезон 2000/01, Постижение което преди това са постигали малцина клубове в Англия. За последно Ливърпул го бе правил през сезони 1982, 1983, и 1984, но това се случва под ръководството на двама различни мениджъри – Боб Пейсли и Джо Фейгън.

В Юнайтед, Сър Алекс Фъргюсън стои зад успеха на трите поредни титли, което го прави първият мениджър в Англия постигал хет-трик. След това голямо постижение, Фърги обявява предстоящото си оттегляне, но съвсем скоро си променя решението и остава.

Най-значимия трансфер на Фъргюсън през лятото на 2002г. е привличането на Рио Фърдинанд, един от най-добре представилите се за отбора на Англия на Световното Първенство в Корея и Япония. 30-те милиона паунда които босът плаща на Лийдс оправдават всяко едно пени – Рио добавя стоманена здравина в отбраната - това което липсва на отбора откакто Яап Стам преминава в Лацио.

Фърдинанд помага на Червените Дяволи да спечелят титлата в Премиършип през Май 2003г., но календарната година завърша по необичаен начин за него – той е наказан от Футболната Асоциация заради неявяването си на редовна допинг-проба в Карингтън, и е отстранен от терените за осем месеца.

В периода без Рио, Червените загубват титлата си – от Арсенал – но печелят ФА Къп за рекорден 11-ти път, побеждавайки Милуол с 3-0 на финала през 2004г. в Кардиф на „Милениъм Стейдиъм”. Година по-късно Юнайтед отново е на финал в Уелс, този път срещу Арсенал. Челси печелят Премиършип и Карлинг Къп, а Арсенал печели ФА Къп след изпълнения на дузпи. Въпреки по-добрата игра на Червените, особенно на Уейн Рууни и Кристиано Роналдо, те остават без отличие. Следващия сезон им донася малка утеха – Юнайтед печелят Карлинг Къп след победа над Уигън.

Пред Сър Алекс и момчетата му, главната цел винаги е била титлата в Премиършип. Те я връщат на Олд Трафорд още следващия сезон, като Юнайтед прибавя във витрината си своята 16-та шампионска титла, завършвайки с шест точки преднина пред Челси. Целият отбор се представя на ниво за да върне купата от Стамфорд Бридж, но един човек заслужава повече внимание – Кристиано Роналдо, който по време на сезона спечелва 13 индивидуални награди, сред които Футболист на Годината от ПФА (Професионална Футболна Асоциация), и Най-добър Млад Играч на Годината.

Въпреки че изглежда почти невъзможно за португалското крило да подобри постиженията си от успешния сезон 2006/07, той успява да направи именно това, в кампания 2007/08. Роналдо изиграва важна роля – вкарвайки 42 гола – като Юнайтед отново изпреварва Челси и печели Дубъл. Подсилени през лятото от новите попълнения Оуен Харгрийвс, Карлос Тевез, Андерсон и Нани, Червените Дяволи превъзмогват слабия старт на новата кампания и остават в челото на класирането почти през целия сезон. Въпреки силната серия на Челси в края, победата в последния кръг над Уигън (където Райън Гигс бележи решителния втори гол и изравнява рекорда на Сър Боби Чарлтън по участия с червената фланелка), Юнайтед си осигуряват своята 17-та титла в Английската Лига.

Десет дни по-късно, в Москва, „червени” и „сини” отново се изправят в борба за титла – този път на финал в Шампионската Лига. Роналдо открива резултата за Юнайтед, а по-късно Франк Лампард изравнява, и след равенство 1-1 в редовното време и след продълженията, се стига до дузпи. Роналдо пропуска своя удар от бялата точка, което дава шанс на Джон Тери да спечели трофея, но капитанът на Челси се подхлъзва в момента на удара и топката не попада в мрежата. Окрилени от пропуска, играчите на Юнайтед се мотивират да спечелят дузпите, и това става след като Едвин ван дер Сар спасява ударът на Никола Анелка. Този успех носи трета европейска титла за Манчестър Юнайтед в най-големият клубен турнир.

Възможно ли е да се подобри сезон като 2007/08? Почти, тъй като момчетата на Сър Алекс вложиха всички сили и загубиха чак на финалната права - от Барселона, на финала в Шампионската Лига - което ги лиши от историческо дублиране на трофея. Но въпреки разочарованието в Европа, Юнайтед доминираше във всички останали съревнования. През Декември, Червените Дяволи отпътуваха за Япония за да вземат участие в Световното Клубно Първенство на ФИФА, на финала на което единствения гол на Уейн Рууни срещу еквадорския "Лига де Кито" се оказва достатъчен за коронясването на Юнайтед като Световни Клубни Шампиони.

Как ли обаче щеше да се отрази това пътуване в средата на сезона до далечния изток върху играта на отбора в английското първенство? Обратно на очакванията, то направи Юнайтед още по-силни. Момчетата на Сър Алекс останаха пред Ливърпул (на седем чисти точки след завръщането си от Япония), за да изравнят в края на сезона английският рекорд от 18 спечелени титли. Това бе втори вдигнат трофей от капитана Гари Невил, тъй като малко по-рано в кампанията, Червените Дяволи спечелиха и Купата на Лигата (Карлинг Къп) срещу отбора на Тотнъм Хотспър. В този двубой герой на мача се оказа Бен Фостър, който направи великолепни спасявания при дузпите, след като двубоят завърши наравно след 120 минути игра.

Фостър не е единствения младок който се изявява в този ден, тоест - през този сезон. Федерико Македа изгрява на голямата сцена след зашеметяващ дебютен гол в добавеното време срещу Астън Вила, докато Дани Уелбек и Дарън Гибсън дават сериозна заявка за първия отбор със своите прекрасни голове с които силно радват трибуната "Стретфорд Енд". Въпреки че Кристиано Роналдо и Карлос Тевез напуснаха Олд Трафорд през лятото, изглежда че бъдещето на Юнайтед е в добри ръце...

превод: Ивайло Костов
manutd-bulgaria © Септември 2009